РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

Дата на публикуване: 15:44 ч. / 20.11.2025
Прочетена
48238
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В Троян предстои да се проведе събитие, което цели да популяризира четенето и грамотността сред деца и възрастни. Под наслов „Улица на детската книга“, инициа ...
Вижте също
На представянето на стихосбирката "Изваяна душа" поетесата Красимира Тодорова сподели своето вдъхновение и творческия процес, който стои зад новата й работа. Събитието се ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Историята за мартини феята и силата на малките жестове
В света на приказките, където феите живеят и се наслаждават на живота, историята за мартини феята е особено интересна. Той е не само най-очарователният от всички, но и най-витиеватият. Неговият дом е в градината, между цветята, където той обича да се отпуска и ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Литературни шедьоври от Квебек: Монреал в творчеството на местните автори
Монреал е литературен хъб, известен със своите уникални особености и характер. Градът, с двуезичната си среда и многобройните университети, предлага културна сцена, която е разнообразна и вдъхновяваща. Множество фестивали и независими издателства, като Drawn & ...
Ангелина Липчева
Библиотеките като двигател на зелената промяна
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Румяна Николаева (Шишкова) представя поетичната трилогия, предизвикваща читателите да се замислят за себе си
Поетичната трилогия „Вяра–Мяра“ на Румяна Николаева (Шишкова) е на път да завладее читателите с новата си литературна изява. Днес, в къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора, ще се проведе представяне на произведението, което обещава ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Андрей Андреев представя медийната грамотност на четвъртокласници в Нови пазар
В читалищната библиотека „Иван Радов“ в Нови пазар се проведе презентация, посветена на медийната грамотност и киберсигурността, насочена към четвъртокласниците от Средно училище „Васил Левски“. Събитието, организирано от библиотекаря Андрей Андреев, имаше за ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Петър Петров представя „Реконструкция на градските пространства“ с акцент на устойчивото развитие на градовете
На 5 май в книжарницата на корпус I в Нов български университет ще бъде представена новата книга на Петър Петров, озаглавена „Реконструкция на градските пространства“. Събитието, организирано от Център за книгата и департамент „Архитектура“, ще се проведе в 17 ...
Валери Генков
Литературен обзор
Историята за мартини феята и силата на малките жестове
Добрина Маркова
Литературен обзор
Литературни шедьоври от Квебек: Монреал в творчеството на местните автори
Ангелина Липчева
Монреал е литературен хъб, известен със своите уникални особености и характер. Градът, с двуезичната си среда и многобройните университети, предлага културна сцена, която е разнообразна и вдъхновяваща. Множество фестивали и независими издателства, като Drawn & Quarterly, допринасят за литературния живот, който е не само активен, но и иновативен. Разхождайки се по улиците на Монреал, писателите ...
На бюрото
Пловдив посреща поети от 11 държави на фестивала „Орфей“ 2026
Ангелина Липчева
На бюрото
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който докум ...
Начало Литературен обзор

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

15:44 ч. / 20.11.2025
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
48238
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Историята за мартини феята и силата на малките жестове
Добрина Маркова
Литературен обзор
Литературни шедьоври от Квебек: Монреал в творчеството на местните автори
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Библиотеките като двигател на зелената промяна
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Красимира Тодорова разказва за вдъхновението от внуците и новата си стихосбирка "Изваяна душа"
Ангелина Липчева
На представянето на стихосбирката "Изваяна душа" поетесата Красимира Тодорова сподели своето вдъхновение и творческия процес, който стои зад новата й работа. Събитието се ...
Авторът и перото
Литературният клуб на дамите в Ипсиланти: Архив на приятелството и социалната ангажираност
Ангелина Липчева
На бюрото
Андрей Андреев представя медийната грамотност на четвъртокласници в Нови пазар
Ангелина Липчева
Златното мастило
Петър Петров представя „Реконструкция на градските пространства“ с акцент на устойчивото развитие на градовете
Валери Генков
Литературен обзор
Историята за мартини феята и силата на малките жестове
Добрина Маркова
Литературен обзор
Литературни шедьоври от Квебек: Монреал в творчеството на местните автори
Ангелина Липчева
На бюрото
Пловдив посреща поети от 11 държави на фестивала „Орфей“ 2026
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Научната фантастика предлага уникален поглед към музиката и звука в бъдещето
Ангелина Липчева
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Джиюнг Хан разказва за Корея под японска власт и жени с дарби, които променят правилата на оцеляването
Валери Генков
Литературен обзор
Библиотеките като двигател на зелената промяна
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Ели Лозанова разкрива тайните на героинята Филомена Хаджистратоникова
В Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин, писателката Ели Лозанова представи своя нов роман „Обаче не стана точно така“. Събитието, организирано в чест на Световния ден на книгата и авторското право, привлече вниманието ...
Избрано
Проф. Атанас Семов: Предателствата са малко, героизмът – огромен в българската история
На представянето на книгата „150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват“, чл.-кор. проф. Атанас Семов акцентира на уникалността на българския народ и на малкото примери за предателства в историята му. Събитието се проведе в ...
Евгения Динева с награда за разказа „Делфини“ в конкуренция с утвърдени имена в литературата
Ако сте поропуснали
Дора Куршумова разказва на учениците за символиката на Гергьовден и празничната храна
Учениците от началния курс на Осмо основно училище „Юрий Гагарин“ в Сливен участваха в образователна инициатива, посветена на празника Гергьовден. В рамките на събитието, общественикът и художник Дора Куршумова разговаря с децата за традициите и ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.