Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален. Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс. След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред. Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания. В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.
|
|
Литературен обзор
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню Пин ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Над 350 книги за Видин от дарителски фонд, утвърдени автори в списъка
Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи значимо дарение на Община Видин, което включва над 350 книги. Целта на инициативата е да се обогати библиотечният фонд на местните библиотеки, училища и читалища.
Книгите, част от дарението ...
Валери Генков
|
Академичните центрове като нови културни хъбове в България?
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Книгите и кризите: Георги Господинов на Пролетния панаир на книгата
Георги Господинов, носител на Международната награда „Букър“, проведе среща с читатели на Пролетния панаир на книгата, който се провежда в парка пред Националния дворец на културата. Той сподели, че литературата е част от живота и че книгите и чита ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Есперантската общност в Разград организира традиционния празник "Екра", който събра участници от различни държави. Събитието, което се проведе в продължение на два дни, беше подготвено от Есперантския дом за култура „Д-р Иван Кирчев“ с помощта на Р ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
В съвременния свят политическите бойкоти са често срещано явление, но историята на подобни действия в Съединените щати датира от много по-рано. Пример за това е бойкотът на бирата "Coors", който продължава повече от две десетилетия и остава един от най-продълж ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Над 350 книги за Видин от дарителски фонд, утвърдени автори в списъка
Валери Генков
|
Златното мастило
Христина Начева: „Искаме библиотеката да бъде медиатор между книгата и младите хора“
Валери Генков
|
В Ямбол стартира нова инициатива, наречена „Пътуване без багаж“, която ще бъде част от програмата „Лято в библиотеката“. Проектът е насочен към читатели над 14 години и цели да увеличи интереса на по-големите деца към литературата. Христина Начева, директор на Регионална библиотека „Георги С. Раковски“, сподели, че целта е да се привлече нова аудитория, тъй като ...
|
Авторът и перото
Аврамовият мост и тайните на семейната история в новия роман на Вивиана Асса
Добрина Маркова
|
|
15:44 ч. / 20.11.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 48238 |
|
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.
Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.
След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.
Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.
В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Илюстрации, които разказват истории - новият „Декамерон“ на Бокачо с уникален визуален стил
Италианският класик Джовани Бокачо се завръща сред читателите с ново специално издание на „Декамерон“. Издателство „Колибри“ представя книгата с илюстрации на Ясен Гюзелев, а преводът е осъществен от Никола Иванов и Драгомир Петров. ...
|
Избрано
Срещи с български автори и нови книги на Панаира на книгата пред НДК
В шестия ден на Пролетния панаир на книгата, който се провежда пред Националния дворец на културата, ще се състоят множество срещи с български автори. Събитието, което е част от Културния календар на Столична община, ще продължи до седми юни.
Първата среща ...
|
Лорд Алфред Дъглас открива духовността в католицизма след кризата с Оскар Уайлд
|
Ако сте поропуснали
Писатели от пет държави се събраха в Бургас за Черноморския литературен фестивал
Третото издание на Черноморския международен литературен фестивал бе открито в Бургас, в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Събитието стартира с участието на заместник-кмета Диана Саватева и кураторът Светлозар Желев. Програмата включваше ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |